Айтос е старо селище, основано още в Древността от траките.

 Айтос е остаряло населено място, учредено още в Древността от траките. Останки от новокаменната ера към градасвидетелстват, че на това място от дълго време е съществувало населено място. Останките от три кули (северозападно от града) са от средновековната цитадела Аетос' (на гръцки - орел), издигната сред 650 и 750 година, откъдето идва и днешното му име.

Айтос е ситуиран на мястото, където е имало населено място от неолитната ера, тракийско населено място и замъци от античната ера - Аквилея и Аетос. Последната цитадела е съществувала и през Средновековието. Четири пъти градът е бил разрушаван и се е местил на ново място. Според легендата селището е учредено от Аетос - възпитаник и почитател на Орфей. Тази легенда се е предавала от потомство на потомство и е добре позната измежду жителите на града.С това име е маркиран от византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофроа дьо Вилардуен. През 1206 година Аетос, както доста други градове в Тракия, е опустошен от кръстоносците, предвождани от Хенрих Фландърски, брат на Балдуин I Фландърски.

Според легендата Аетос бил наследник на Калидас - сановник в храма на Залмоксис в Месемврия, днешния Несебър. Баща му го пратил да се учи на музикално изкуство при Орфей. Обучението му траяло няколко години. След убийството на Орфей (счита се, че известният стихотворец, музикант и мъдрец е живял към 1400 година прочие Хр.) Аетос се завърнал в Месемврия, само че заварил града опожарен, в руини. Голяма част от популацията му починало при вражеското нахлуване, а други побягнали на запад. Той също тръгнал на запад, само че изтощен задрямал при днешните Бургаски минерални бани. В древността изворите се стопанисвали от три нимфи целителки. На това място му се присънил Орфей, който му поръчал да продължи да върви на запад и като откри хълма с веригата за закотвяне на кораби, познатия ни през днешния ден с крепостните руини рид „ Хисаря ", ще срещне свои сънародници и там да основе град. Така и станало. Каменни стени ограждали града, а на площада се издигала златна или бронзова скулптура на Аетос със златната лира на Орфей. Подземни ходове свързвали града с храма на възвишението „ Хисаря ", които били чудесно укритие за жителите на града по време на противников нашествия. Предполага се, че някъде в тях и до момента лежи тази скулптура.

През 60-те години на ХХ век при строителни работи е оголен в действителност вход към огромен тунел, само че не е проучен, а  с цел обезопасяване на мястото, скоро по-късно е закрит. Според поданици на града инцидентни разкрития на такива тунели са правени неколкократно.

Като укрепен град Айтос израства още веднъж след 1488 година. По-късно, през XVII век, пътешественикът Евлия Челеби го отбелязва с името Ченгис, а през Възраждането е прочут като Орлово или Орловец. По това време той е доста населено място с фамозен панаир. След Одринския мир от 1829 година доста поданици на града и близките села се изселват в Бесарабия, само че все пак по време на Освобождението популацията му доближава 3000 поданици.

 Легендите, свързани с Айтос, по никакъв начин не са млако. Народните предания описват, че трима братя-юнаци водили героични борби по тези места. Скалите, по които стъпвали, се огъвали под тежките им стъпки и оставяли огромни вдлъбнатини, необятни и дълбоки като казани. Затова местността, където се намират тези вдлъбнатини, се назовава Казаните. Вечер тримата братя-юнаци се прибирали, с цел да си отдъхнат след тежките дневни боеве. За да се прикриват от враговете си, те се превръщали в три сини скали. Когато тежката бран приключила и враговете били разгромени, тримата братя-юнаци още веднъж се прибрали в подножието на скалната планина за отдих. И през днешния ден те вкаменени, положили големите си тела върху земята, не престават да почиват до появяването на нови вражи сили.

 Трябва да отбележим, че горепосочните скални формирания са толкоз дело на природата, колкото и " Джокондата " на Леонардо Да Винчи. Те са феноменални скулптурни композиции на антични ваятели и са носители на скъпи знания за античните обичай, просвета и светоглед. Дело са на строителите, ваятелите и жреците на известната египетска владетелка Хатшепсут Мааткара, превъплъщавала се в богинята Бастет, щерка на Ра (Слънцето). Това ги датира към 1480-1470 година прочие Хр.

 В началото слънцето изгрява под брадичката на човеколъвско лице, което е магия за запазване на езика, красноречието и властта. След това се появява в отвора на скалата с формата на Бастет, пред " братята ", който отвор съставлява " Окото на Хорус " и е магия за мъдрост и проницателност, по този начин нужни на всеки виновен началник. Този феномен сме следили и преди на Беглик Таш. Каменното оборудване евентуално се е употребило и за установяване Слънчевата мощност за годината, която се трансформира в интервал най-често от 11 години, всесилен инструмент в работата на жреците при правене на прогнози и взимане на решения по отношение на значими държавни каузи. Лъчите на изгряващото Слънце обгръщат в отвора поредно младия лъв Михос, по-късно Бастет и най-после кучето - богинята Сопдет, което очевидно е схващане за цикъла на живота - младост, зрялост и " третата възраст " - типично за античните египтяни и траките, делящи времевите цикли на три.

 Знаете, че богинята Сопдет в античен Египет е знак на звездата Сириус от съзвездието Голямо куче и е последваща по искра на небесната сфера след Слънцето. Нейният първи хелиакален изгрев, т.е. поява в ореола на Слънцето, дефинира Новата слънчева година в античен Египет. В този смисъл на " Тримата братя " античните са посрещали тържествено и Новата година.

 Откритите изображения на тримата братя върху едноимените скали подсказват, че те не са художествена небивалица, а владетели на региона през първата половина на 15 век преди Христа. Седнали на трона в доспехи и с оръжието си - уромфеи и лъкове, леко усмихнати и с рязък концентриран взор, те оставят усещане за опитни бойци, приели отговорно тежката си задача за опазването на хората от региона и построяването на ритуално-жреческия и защитителен център, а като цяло и на Айтоския геоглиф, за който признаваме е един от най-красивите, за които знаем освен в рамките на България, само че и в света.

 Около тримата братя пейзажът припомня камениста пустиня, като тук се среща Айтоския чеп – генгер. За първи път бодливото храстче е разказано през 1888 година, като изследванията по-късно демонстрират, че генгерът е ендемит за България. Сега типът е включен в листата на застрашените растения в България. Местностите Тримата братя и Казаните към Айтос, където са находищата му, са оповестени за естествена забележителност, а Айтоският чеп е включен в европейския лист на редките, предпазени и ендемични растения с категория необичаен.

 Изхождайки от шлемовете на тримата братя допускаме, че са били аристократи от локалното население, а не египтяни, само че спечелили безусловно доверието на владетелката Мааткара. Легендата споделя, че " вечер се трансформират в скали ". Точно вечер силуетите на трите скали наподобяват силуетите на полегнали котка и лъв, на Бастет и Михос.

 На името му е кръстен и Етнографският комплекс “Генгер ” в град Айтос - основан през 1988 година като алея на занаятите, която да запази паметта за обичайния занаят на българите. Комплексът разполага със занаятчийски работилници, ателиета по приложни изкуства, медникарство, кошничарство, в които може да се следи целия индустриален развой, както и да се вземе присъединяване в него. Намира се при започване на алеята на парк " Славеева река ", в който се намира и притегателният за посетителите на града Айтоски зоокът.

 Друга известна легенда за Айтос е тази за ловеца атакуван от мечка и избавен от орел. Ловец излязъл на лов. Нападнала го мечка. Повалила го и щяла да го раздра, само че прилетял орел и накълвал очите на мечката. Притичали другите ловци. Намирайки своя приятел оцапан с кръв и примрял, помислили, че отговорен за това е орелът и го умъртвили. Дошъл в схващане, ловецът им обяснил, какво се е случило. В знак на признателонст към орела, той му издигнал паметник, а също наредил градът да се развива в архитектурен проект във формата на орел.

 В Айтос може да се посети неповторима музейна етнографска колекция: къщата музей „ Ченгелиеви “; къщата музей „ Петър Станев “; църквата „ Св. Димитър Солунски “ с скъпа иконопис. В сърцето на града е ситуирано и читалището „ Васил Левски “. Айтоските минерални бани се намират в източната част на града. Температурата на водата е към 41 °С, дебит – 30 l/s, годна е за пиянство.

 В покрайнините на Айтос има забавни забележителности, които заслужават да бъдат посетени и видени. Градът има забавни културни и естествени забележителности. B Айтоския Балкан се простират огромните горски дъбови и букови масиви. Северно от града се намира чудно скално образувание от три скали – тримата вкаменени братя. С годините градът е основал прелестно завършен култивиран парк „ Славеева река “, наименуван по този начин заради красивите песни на славеите по тези места.

Автор: Никола Николов